„Моята молитва”- Христо Ботев

Стихотворението е публикувано  във вестник „Независимост” през 1873 година. Предолага  се,че реален подвиг за създаването на творбата са публикуваните „Отче наш” и  „Верую”-творби, които  изобли

Стихотворението е публикувано  във вестник „Независимост” през 1873 година. Предолага  се,че реален подвиг за създаването на творбата са публикуваните „Отче наш” и  „Верую”-творби, които  изобличават социалното безправие, пародирайки формата на религиозната молитва.

Ботев използва  жанр, който е близък и разбираем за читателското съзнание и предизвиква доверие, създава атмосфера на близост.

Водещи мотиви  в творбата са  непримиримостта  към социалната  неправда , към грозното и уродливото. В обществения живот, революцията като единствено възможен път за промяна. По проблематиката стихотворението се доближава към „Елегия” и „Борба”.

„Моята молитва”  използва конструкциите  на библейския  текст, псалмите, но постига съвсем  различни морални внушения. Поетът убедително доказва необходимостта от вяра и умение в една сила, но в същото време е пародия на традиционната религиозна молитва. Напрежението , раздвояването се подсилват от мотото „Благословен Бог наш.”

Стихотворението е композирано антитезно, образи и чувства са контрастно противопоставени. Ботев води разговор полемика с миналото и съвременниците.

Творецът категорично  отхвърля ретроградното влияние на църквата като институция, но увърждава силата на любовта и вярата. „Сърце”. „Душа” и „Разум” са ключовите думи в Ботевата молитва. Антитезата отрича едно ,за да отвърди друго, да разкрие ,че най-висш смисъл на човешкия живот е борбата в името на свободата, в името на човека.

Анафоричните повторения , експресивните определения  заклеймяват социалната  неправда и се  бунтуват срещу  нея. Светът  е  видян като място  на робство и  страдание. Синтактичният  паралелизъм е  свързан с антитезата и подчертава гневът , негодуванието, протеста. В последните строфи антитезата е разгърната , като е използвана градацията на отрицанието в първите шест строфи. Примирението е нравствено зло и социално престъпление , израз на страх и робска психика.

Онова, което определя потребността от духовна подкрепа е тревогата,че гласът на лирическия герой може да стане нечут. Гласът е своеобразен –поетическият израз на делото. Гласът буди и укрепва свободолюбиви подвизи и душите, но звучи и като молба за благословия. по-страша участ от тази „Аз”-ът да остане нечут, неразбран, самотен, да бъде обкражен от социална и духовна пустиня. Автор: Албена Иванова